Праисторическа, тракийска, късно антична и средновековна крепост Долапо/Чилингир се намира в едноименната местност, на 1.67 km северозападно по права линия от центъра на село Нисово. Изградена е върху скалист нос, който е разположен от запад на изток, от Червенските възвишения към дефилето на река Бели Лом, която го ограничава от юг, изток и север. Полуострова се стеснява в средата до тясна, скална шийка и после пак се разширява.
Шийката на най- тясното място е изкуствено изсечена и прекъсната. Твърдина Чилингир е разположена на запад от шийката. Склоновете на носа от север, изток и юг са скални и отвесни, като са високи около 45 m. От запад, от където носът е най- достъпен, от север на юг се спуска суходолие, което оставя достъпна една 35-50 m широка ивица между северния отвесен склон и суходолието. Тази ивица е преградена с изсечен в скалата изкуствен ров, който е широк около 20 m.
Между този ров и суходолието е оставена тясна ивица, която осигурява достъпа до Чилингир. От север на юг източно до рова е изградена крепостна стена, която в южната си половина е двойна. Заедно със северната крепостна стена (при която двойната стена свършва и на север от нея става единична) трите стени образуват нещо като правоъгълна куха кула, северно до входа. От този вход е тръгвал път на запад. По суходолието на юг е имало изсечена пътека.
Над него също е имало крепостна стена, която е с няколко чупки и е дълга 95 крачки според К. Шкорпил. Тя е разположена в посока северозапад- югоизток. В южния ѝ край има малка потерна от която се е слизало по изсечената в суходолието пътека. Северната крепостна стена на Чилингир е разположена само в западния край на укреплението. Тя е дълга според К. Шкорпил 85 крачки.
На нея е имало порта, която е извеждала на площадка затворена между западната крепостна стена от запад, северната крепостна стена от юг и отвесния скален венец от север. От тая площадка е имало пътека със стълбище, което е водило по отвесния, скален склон към долината на реката от север.
Другите страни на Чилингир са разчитали на отвесните скални склонове за защита. На тях има издълбани кръгли и квадратни отвори за дървени стълбове. Крепостната стена е била изградена от блокаж от сравнително големи, ломени камъни и спойка от бял хоросан, смесен с кремъчета, а на места и с късчета от тухли. Ширината на стената е над 2 m. По терена личат слаби следи от градеж.
В предримската епоха на Чилингир е имало укрепено селище. Характерът на градежа на крепостния зид показва, че той е бил изграден през периода на IV-V век. Както се вижда от хоросановата смес, той е бил използван и през средновековието. Намерените останки от битови съдове са праисторически, тракийски, късноантични и от времето на Втората българска държава.
Литература
Дремсизова- Нелчинова, Цв., Д. Иванов. Археологически паметници в Русенски окръг. София, 1983.
К. Шкорпил, Опис на старините по течението на Русенски Лом. София, 1914.
Автор: М. Гърдев
